Министерството на финансите обвърза данъка върху свръхпечалбата с оборота

Министерството на финансите промени методиката за определяне на свръхпечалбата. Индикаторът счетоводна печалба преди данъци и лихви спрямо печалбата е заменен с нетните приходи от продажби спрямо печалбата, което на практика означава облагане на оборота. Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание разгледа днес на първо четене промените в Закона за корпоративното подоходно облагане.

Законопроектът въвежда еднократен данък в шест сектора: банки, застрахователи, мобилни оператори, фирми за бързи кредити, обменни бюра и търговци на храни с оборот над 5 млн. евро годишно. Енергетиката остава извън обхвата, защото производителите на електроенергия плащат вноски във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, обясни заместник-министърът на финансите Людмила Петкова.

ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС не подкрепиха текстовете. Мартин Димитров предупреди, че след смяната на индикатора „дори и фирмите с намаляваща рентабилност ще бъдат обложени допълнително“. Владислав Горанов от ГЕРБ, бивш финансов министър, нарече термина „свръхпечалба“ оксиморон и каза, че екстремни еднократни данъци се измислят, защото разходите не се свиват. Опозиционни депутати се съмняват, че догодина ще се съберат 800 млн. евро от новия данък, съобщи „Сега“.

„Това беше труден избор. Решихме да не засягаме най-производствената част на икономиката“, каза председателят на комисията Константин Проданов. Нефтопреработката, горивата и природният газ вече бяха обложени с 30 на сто за 2022 и 2023 г. по европейския регламент за „солидарна вноска“. По данни на Петкова „Лукойл Нефтохим“ е превел 219 млн. лв.

При второто четене „Възраждане“ ще предложи прагът за търговците на храни да се удвои. Цончо Ганев от партията заяви, че „Сегашните 5 млн. евро годишен оборот ще удари българския бизнес“.